Контролни панели

Контролният панел (пожарна централа) е съставна част на ПИС, чието предназначение е да захранва и контролира работата на останалите елементи на системата. Той получава и обработва сигнали от пожароизвестителните устройства, установява работните режими на системата, задейства звукови и светлинни сигнализации, а също така може да информира за аларма дистанционен център и да съхранява информация за настъпилите събития.  Чрез специализиран софтуер, контролният панел може да бъде конфигуриран да реагира по определен начин и да изпълнява специфични функции при настъпили събития.

Контролният панел се захранва от променливотоковата мрежа, но се изисква и резервно захранване, което осигурява работата на системата при спиране на електричеството. Най-често то се осигурява чрез два броя акумулаторни батерии 12V. Допълнителното захранване може да бъде в самия панел или да бъде конфигурирано като самостоятелен блок, което е подходящо най-вече при по-големи системи със значителна обща консумация.

При работа с контролния панел се задават до 4 нива на достъп, даващи различни права на отделните оператори да контролират, конфигурират и да променят настройките на системата. Ниво на достъп 1 е с най-малки права, а в ниво 4 са разрешени всички възможни операции. Влизането в дадено ниво се осигурява чрез парола, която би следвало да е различна за отделните нива, ако различни оператори имат право да работят със системата.

След обработка на сигналите от устройствата в системата чрез зададени алгоритми, пожарната централа изработва индикация за състоянието на ПИС. Според стандарта EN54 сканирането, обработката на сигналите и вземането на решение за изработка на алармена сигнализация за пожар трябва да се осъществява за не повече от 10 секунди.

 Възможни са следните режими на работа на системата:

• Нормално състояние (Normal/Quiescent condition)
•  Пожар (Fire)
• Повреда (Fault)
• Изключване на устройства/функции (Disablement)
• Проверка (Test)

Пожарната централа може да бъде и в комбинация от два режима, с изключение на първия. Режимите се отбелязват чрез светлинни индикатори в зелен („Нормално състояние”), червен („Пожар”) или жълт цвят („Повреда”), придружени с кратък текст срещу тях за отделните състояния.

При режими „Пожар” и „Повреда” се включва звукова сигнализация, която може да произлиза от самия панел (от вграден зумер) или от включени в системата сирени/пожарни звънци. Тя може да бъде една и съща за пожар и техническа неизправност. Ако към системата са включени строб/флаш лампи, те също се задействат. Звуковите и светлинни устройства може да се изключат чрез съответният бутон за затихване, който става активен след влизане в някое от нивата на достъп.

За контролни панели, поддържащи светлинна индикация на зони, върху панела се посочва чрез LED индикатори зоната/зоните в алармен режим. Ако пожарната централа разполага с дисплей, на него текстово се обозначават зоните в аларма. От режим „Пожар” панелът преминава отново в нормално състояние след задаване на функцията “Reset”, което става най-често чрез бутон активен в ниво на достъп 2.

Контролният панел може да изпраща сигнали за пожарна тревога към изнесен за обекта пункт – оперативен център или Пожарната служба. Това се осъществява чрез различни допълнителни устройства – дайлър, модем или Ethernet модул. Тези устройства използват различни методи за предаване на данни - дайлърът и модемът използват телефонна линия, а Ethernet модула – локална компютърна мрежа или Интернет.

С цел проверка на системата при получен алармен сигнал – дали наистина съществува пожар или повреда или е налице фалшиво сработване, съществува опция за определени подрежими – времезакъснение и потвърждаване на алармен сигнал.

При подрежим „Времезакъснение” се забавя преминаването на системата в режим „Пожар”, като се задава време за проверка на системата и чак след това се включва звукова и светлинна сигнализация. При установен пожар, сигнализацията може да се активира от човек чрез натискането на ръчен пожароизвестител или влизане в най-ниското ниво на достъп.

Подрежим „Потвърждаване на алармен сигнал” дава възможност сработването на даден детектор в системата да бъде потвърдено от същия или друг детектор в зоната и едва тогава ПИС да обяви тревога. Този подрежим е възможен и при метода „крос зониране” (кръстосване на две кабелни линии с детектори), при който в режим „Пожар” се преминава след едновременното или в рамките на определен интервал сработване на устройства от двете линии.

Редуцирането на фалшивите сработвания е възможно и с използването на „дневен” и „нощен” режими на работа, чрез които на детекторите в системата се задава различна чувствителност в двата подрежима. При дневен режим детекторите са с по-ниска чувствителност, отколкото в нощен, тъй като множество извършвани през деня дейности могат да предизвикват невалидни алармени сигнали.

Съвременните контролни панели притежават разнобразни характеристики, някои от които са задължителни за всички. Задаването на различни опции е един от основните фактори, които правят пожарните централи подходящи за използване в различни по предназначение и размер обекти, а също така са основното средство за повишаване конкурентоспособността им.